Българското Черноморие губи сладката си вода

Докато България наблюдава пресъхващите язовири и изчезващите реки, под земята се развива друга водна катастрофа. Без шум и без обществено внимание Черно море настъпва към подземните сладководни запаси по българското крайбрежие.

Научни наблюдения установяват морско настъпление в централната и северната част на Българското Черноморие. Особено тревожни изменения са регистрирани в северния крайбрежен район около Крапец, Тюленово и Шабла.

Невидимото настъпление на морето

Под бреговата ивица се намират подземни водоносни пластове, които съхраняват сладка вода. При нормални условия тя се движи от сушата към морето и чрез своето налягане възпира навлизането на солена вода.

Продължителните засушавания, намаляващите валежи и прекомерното водочерпене отслабват тази естествена защита. Когато нивото на подземните води спадне достатъчно, посоката на потока може да се промени. Тогава морето започва да прониква под сушата.

Солената вода постепенно заема мястото на сладката, прониква в кладенци и сондажи и замърсява водоносните пластове с натрий и хлориди. Изследванията по българското крайбрежие вече отчитат продължаващо засоляване и спад в дебита на крайбрежните извори.

Вода може да има, но вече няма да можем да я използваме

При достатъчно висока концентрация на соли тя става негодна за пиене, домакински нужди, напояване и редица промишлени дейности. Съществуващите кладенци могат да се превърнат от жизненоважен водоизточник в неизползваем отвор към засолен подземен пласт.

Още по-тревожно е, че веднъж засолен, един водоносен хоризонт се възстановява изключително трудно. Необходими могат да бъдат десетки години, огромни инвестиции и продължително ограничаване на водочерпенето. В някои случаи щетите могат да останат практически необратими за поколения напред.

Лятото ускорява кризата

Най-голямото потребление на вода по Черноморието настъпва точно когато природните запаси са най-уязвими.

През горещите и сухи летни месеци населението на крайбрежните райони нараства многократно. Хотели, ресторанти, басейни, земеделски стопанства и зелени площи се нуждаят от огромни количества вода, докато валежите са недостатъчни за естественото възстановяване на подземните запаси.

Колкото повече вода извличаме от крайбрежните сондажи, толкова по-слаба става подземната преграда срещу морето. Така всяко следващо сухо лято може да приближава солената вода, която постепенно да прави почвата под краката ни негодна за живот.

Земеделска земя може да остане безплодна

Морската интрузия не застрашава единствено питейното водоснабдяване.

Напояването със солена вода натрупва соли в почвата, уврежда растенията и постепенно намалява земеделската продуктивност. Ако процесът продължи достатъчно дълго, обработваеми площи могат да изгубят плодородието си и да станат икономически неизползваеми.

Това означава по-малко местна продукция, по-високи разходи за земеделците и допълнително обезлюдяване на вече уязвими крайбрежни райони.

Под заплаха също така са Шабленското и Дуранкулашкото езеро, влажните зони и останалите местообитания, зависещи от крехкия баланс между сладка и солена вода. Промяната на химичния състав може да разруши екосистеми, формирани в продължение на столетия.

Водната криза вече има ново измерение

Международно изследване, обхванало близо половин милион кладенци между 1990 и 2024 година, предупреждава, че понижаването на подземните води, покачването на морското равнище и засоляването могат да застрашат водоснабдяването във всички крайбрежни райони през следващите десетилетия.

За България това предупреждение идва в момент, когато реките губят своя дебит, язовирите се пълнят все по-трудно, а летните режими на водата обхващат все повече населени места.

Загубата на сладка вода вече не е само чрез сушата и амортизираната водопреносна мрежа. Започваме да губим и скритата вода под краката ни.

Времето за реакция изтича

Обезсоляването на морска вода, повторното използване на пречистени води и стратегическото съхранение на сладка вода вече не трябва да бъдат разглеждани като екзотични или далечни решения. Те се превръщат в част от инфраструктурата, от която крайбрежните области ще зависят.

Черно море няма да нахлуе с огромна вълна. То ще нахлуе с продължителното бездействие и пренебрежителната липса на подкрепа от регионалната административна власт за осъществяването на такъв тип проекти с нарастващо обществено значение в бъдещето.

А когато последствията станат видими на повърхността, може вече да сме изгубили най-ценния си скрит източник на живот под нас!

Reference: https://www.dunavmost.com/novini/cherno-more-bavno-prevzema-podzemnite-sladkovodni-plastove